Александър Арнаудов – Празници

Първият за новото десетилетие февруарски брой на списание „Нова асоциална поезия“ завършва с хайку от редактора на нашето електронно издание – Александър Арнаудов, който след издаването на дебютната си стихосбирка „Дъно в небето“ (ИК „Знаци“) в края на миналата година […]

Марин Маринов – Домът

Твоят сън, от твоята страна е смайващо красив. Дори ония, които не са виждали море, ще закопнеят, защото ти го описваш отвътре, преживяваш всеки негов стон. Няма друг маринист в съвременната ни поезия да го прави така! Маргарита Черникова   […]

Лъчезар Лозанов – Неизмито стъкло

Покрай рождения ми ден измъкнах едно стихотворение от 1979 г., когато се роди тя беше голишарче – почти се събираше в едната ми длан. Е, сега стърчат над мен… Това е от първата ми книга „Скъсай опаковката!“. ДЪЩЕРЯ МИ Мое […]

Слави Томов – Аркади

Странно е чувството, когато се обърнеш назад – в миналото и видиш, че единствените жени, които някога си обичал, това са куртизанките, че си имал до себе си дори в най-трудни моменти куртизанки, а останалите жени – са те предавали… […]

Александрина Валенти – Бривидо

Размахът на крилете често е надолу, но така може да спасим душата и любовта си от кислородната илюзия на върха, и да свършим отвъд – с новата поема на Александрина Валенти в средиземноморското февруарско бривидо на Нова асоциална поезия.   […]

Стефан Гончаров – Най-студената зима

В най-студената зима стрелата на смъртта ни улучва собствения си полет – право в сърцето и целият свят се превръща в рана. Всичко е любов, всичко е отвъд, всичко е изгубено, а животът тепърва започва. Предлагаме ви четирите конника на […]

Димитрина Желязкова-Етина – Тя слиза винаги от хълма

Пазим всичките си сънища, когато живеем в тях. Разсъдъкът гони тишината с тъга. Ние сме само смъртта си в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов    ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ да ме наградиш с невзрачност. Аз се старая. […]

Димитър Пенчев – Кръст и огледало 

Поезията като разпване, тялото като кръст, който носим докрай, живеенето като разпад и крачка отвъд огледалото. Бягството по посока красивите места на метафорите – в новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * В тялото ми има координатна система, […]

Палми Ранчев – Сутрешно пропадане

В безсънието намираме тишината. Душата ни се издига в късния следобед. Обитаваме подземната част на небето в поезията на Палми Ранчев.  Александър Арнаудов   ПРИЗЕМНО Птиците обитават върховете на скали, на къщи, на дървета… И приземната част на високо небе. […]

Жара Гавран – Към пътя на слънцето

Жара Гавран иска да се разтвори в духовното сред котки с четири цици и шутове с три очи. Пръсваме мозъка си по пътя към слънцето с най-новите ѝ стихове в ядрената зима на Нова асоциална поезия.   Камбаните на къртицата […]