Павлина Петрова – Всички пътища са белези

Дъхът разбърква посоките. Девет зими се сливат в пролетта на душата ни. Всички пътища са белези в стиховете на Павлина Петрова. 

Александър Арнаудов

 

С мирис на слънце след дъжд

Понякога не съм жена, а Време
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб
като късно Слънце
и всеки сърдечен удар на тишината
продължи в прегръдката ти
и заглуши думите:
„Колко дълго те чаках”
А твоят дъх разбърква посоките
за да се слеят в мен

 

По кръгове на хвърлен камък

Замръкват дните ми
А всички пътища са белези
по рамото на здрача
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми
прогизнали от летен спомен
И зъзнат изранените мечти
и в тишината срещат мен

 

По мен

Кубче лед – огледало, което постепенно разлива
твоите черти по мен докато потънеш в дълбините ми

 

*
След девет зими преболели в десета – Пролет в душата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments