Ясен К. Хенри – Когато се разплакаха прозорците

Студът е единственият приятел на смъртта. Когато се разплакаха прозорците, зимата се роди в нищото. Само тишината остава по пътя ни с поезията на Ясен К. Хенри. 

Александър Арнаудов

 

Когато се разплакаха прозорците
 
Когато се разплакаха прозорците,
комините запалиха цигари.
Събраха се проблемите във кръчмата
и виното въздъхна тихо в чашите.
Отдавна хората не бяха си говорили
за зимните си тромави нещастия,
за радостите, свързани със раждане,
за тишината, спуснала се в домовете им.
А зимата навън погали клоните.
Последните желания окапаха.
Поръси шепа сняг по пътя ми…
Когато се разплакаха прозорците.

 

За една цигара

За една цигара се сбиха.
Онзи падна,
удари главата в капчука,
свлече се и застина.
А очите му бели.
Другият – взел цигарата
спря.
Попипа. Главата във кръв.
И кресна: „Помощ!”
И пак кресна: „Помощ!”
Нощта ражда тъмни злини.
Разправии в немотията идат.
„И защо? Кака така?! А сега?”
За една цигара се сбиха.
А наоколо нямаше нищо.
Само складове пусти и кал.
Те бяха пазачи.
Приятели бяха.
Всяка нощ
нощна
в студа.
Седна тоя другар
до трупа.
Запали цигарата и
заплака.
И сълзите му
тежки,
и псувните му
тъжни…
„Защо, бе?!”- сърцето му
свито.
За една цигара се сбиха.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments