Гергана Златкова – Пандемия

Пълзим във времето. Сезоните се повтарят и се завръщаме в тялото си. Намираме Бог в пандемията на Гергана Златкова. 

Александър Арнаудов 

 

1.

Отхвърлянето на голата истина от обществото е акт на културно дистанциране от порнографията…

2.

в 94 по време на пандемия

автобусът пълзи
бавно надолу
по полегатия маршрут
в тъмната вечер…

изведнъж от едни
високо обрасли
обвили
като плевели
стволовете на
фиданките
и по-старите дървета
тротоарни храсти
изскачат двама
в черно –
мъж и жена
Влизат!
Контрола!
Билети за проверка!

3.

Пандемия…

Цяла сутрин си мисля на кого ми приличаш с тази, смъкната под брадата, медицинска маска и леко клепнали, под напора на ластика, уши…

Сега се сетих. На един приказен герой. На фавна Тъмнис от „Хрониките на Нарния“ на К. С. Луис.

4.

Посвещава се
на заклетите
пиячи на
трева

На тревата
краката
са къси…

Повече,
отколкото
на лъжата…

5.

„Да би мирно седяло:
не би чудо видяло“ – е
казал някога народът…

Но точно, докато
мирно седях,
такива чудеса видях…

Че не дай си, Боже,
друг път
да се повторят!

6.

Аз не съм Тя.
Бъркате ме.
С някоя, която…
Уви, в
Реалността е
Друга!

7.

Бог е добър
сътрапезник и
тъй приятна е
компанията Му!
Обичам да вечерям,
закусвам,
обядвам и
беседвам
с Бога!
Той не е надут,
не е лицемер,
стиснат, фукльо
или сноб…
Той е естествен
и скромен,
и весел…
И уникално е…
Да, уникално е
да се общува с
толкова мъдър,
скромен,
непревзет,
усмихнат
и широко скроен
сътрапезник и спътник…
Бог е толкова естествен,
светъл и свестен…
Той е Истински приятел!
Но преди всичко
е Бог…

8.

Стените на храма отслабват, когато духовността е слаба. Стените на храма поддават, когато духовността се изпарява. Стените на храма падат, когато духовността я няма.

Същото е и с държавата.

9.

Ръце

Някои снимат ръцете на стареца и детето… За да се разкрият разликите между гънките и бръчките в различната възраст…

Снимайте
-ръцете на земеделеца, напукани от пръстта;
– ръцете на обущаря, напукани от препарати и лепило с лепило или вакса под ноктите, с пробождания от иглата, докато оформя саите;
– ръцете на строителя, напукани от прахоляка и цимента, премазани от чуковете и тeслите;
– ръцете на дърводелеца- с треските, напукани от лепилото, почернени от смолата, а понякога и с липсващи пръсти;
– ръцете на шивача, треперещи от артрит, често с рани около ноктите от прахоляка на платовете;
– ръцете на монтьора, със следи от бензин, масло, грес, грунт – вечно черни около ноктите и под тях, тръпнещи от артрит, премазвани системно от видовете ремонти чукове и клещи;
– ръцете на готвача- вечно нацепени от влагата, често порязани или убодени, понякога с повредени от изпаренията в кухнята до жълто капещи нокти;
– ръцете на бояджията- подгизнали от бои, лакове, грунд и корселин (също като на дърводелеца);
– ръцете на майстора, който лепи фаянс и теракот – изкривени от работа и от артрит;
– ръцете на мияча на чинии- напукани от препарати, подгизнали от влага, тръпнещи от болка, премазани от артрит;
– ръцете на библиотекаря- смазани от тежестта на книгите, прахоляка и мастилото…
– ръцете на печатаря- смазани от оловото, смазочните масла на пресата и мастилото;
– ръцете на кожаря – проядени от препарати за обработка на кожата;
– ръцете на рибаря- протрити от въжетата на мрежата или от стискането на въдицата, подгизнали от влага, възлести и с артрит;
– ръцете на тъкача- потънали в бои и протрити от сученето на нишките на стана …
– ръцете на месаря- потънали в студенината на месото и карантиите, често омазани с кръв и с порезни рани от ножа или сатъра;
– ръцете на грънчаря- напукани от глината и те като другите- с артрит…

И колко много още…

А когато, драги ми фотографе, приключите с ръцете, обърнете внимание на очите… По тях също си личат професиите, както и по начинът на дишане или сядане (кръстът често боли и от работа, и от седене)…

И продавайте фотографиите си из министерствата и парламентите, за да ги закачат там. За да напомнят на управниците кой и как ги храни…

10.

Мина времето на жреците, а мнозина все още възприемат духовниците като медиатори между човека и Бога…

Минава животът в търсене на разни неща, които са толкова близо до търсещият ги…

Търсещият разсъждава върху търсенето и какво търси…
…философски трактати написва, дори…

А когато се усети… Нещото се изморило, изхабило и изчезнало…

Като любовта, например…

11.

Пределът

– Абе, ти за к’ъф се мислиш? Знаеш ли, че ей сега, като дойде, ще те направи луд! Луд ти казвам до самия предел! Ще почнеш да си говориш самичък!

Дългият се опита да хване яката на ризата на момчето, на което говореше заканително с яд, граничещ със завистлива злоба. Опита се да го удари в носа от упор, като боксьорите на ринга, чиито мачове обичаше да следи по телевизията. Момчето отскочи назад и се усмихна с весели очи и отговори с нарастващ кикот:

– Пределът отдавна съм го стигнал и съм го преминал. Луд съм! Луууд! Говоря си сам отдавна! Разбра ли ии?!

Скочи пъргаво като пантера и зашлеви наглеца през устата, с което го накара да се ядоса повече…

– К’ъф си ти, бе? Откъде-накъде ще ме шлевиш през устата?! Теб питам бе, муцуно! – и се нахвърли с нокти, вкопчвайки се в тялото на усмихнатия, опитвайки се да раздере снежно бялата му риза.

Усмихнатият този път откопчи и бутна противника си назад. Достатъчно назад, за да спечели време. Когато онзи се опита да налети за последен път, го посрещна с левия юмрук в носа, а с другия в челюстта отдясно. Рукна кръв от носа на вбесеният.
Той залитна и се свлече. След минута извика:
– Ти ще видиш! Той ще те направи луд и заради мен! Мухльо!
– Луд съм отдавна! Казах ти вече- отвърна леко и благо усмихнатият- отдавна си говоря сам! Защото се връщам оттам, накъдето вие сте се запътили, но ако стигнете, не се знае дали ще издържите и дали ще се върнете оттам! Пределът- нали така?! Можеш да го кажеш на приятелите си. И още веднъж да сте посегнали на непълнолетни, които не могат да се защитават, ще си имате работа с мен. Лудият от отвъд предела!

Усмихнатият си взе якето от клона на дъба, под чиято корона се случи всичко това, изтупа с длан праха от панталона си и се запъти някъде… Някъде, където сякаш се завръщаше, след като бе преминал предела.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments