Бадер Алсуейти – Парола

Треперим в потока на диханието. Светът е проклятието на нашето отсъствие. Слънцето оставя нишки в очите ни с поезията на Бадер Алсуейти. 

Александър Арнаудов 

 

Парола

Въведоха паролата за
сърцето си.
Това са си моите пръсти.
Десетина лилии,
протегнати
до твоята длан за сбогом,
треперят в потока на
диханието ти,
докато ти разпръскваш
аромат
из проклятието
на своето отсъствие.
Познах те,
откакто опознах живота.
Луната сипе кръвоизлива
си
в очите ти,
а слънцето оставя нишки
на твоите рамене.
Взирай се! Целият съм
твой.
Ето, онова сърце в
ръцете ти,
въведи в него паролата!
Разкрий своите тайни и
загадки!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments