Ива Спиридонова – Довиждане до другия живот

Дъхът ни се измерва в страдание. Изгаряме в света си от разстояние. Огънят възражда смисъла в три стихотворения от предстоящата  нова книга на Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

 

ЕВРИКА!

Обичам сблъсъка на тайните, 
повлекли мислите след себе си
в извивките на малки празници 
и драмата на сляпо следване.

Обичам силата на жаждата
в пустиня на уста, напукана
от знанието за прераждане, 
от пъпка в цвят, едва напъпил е.

Обичам тихото разкриване 
на смело възкресени истини,
когато с устните покриваме
разголени напълно близости.

Обичам вечното повтаряне
на миг в живот, а той е истина.
Процесът всъщност е изгаряне,
а огънят възражда смисъла.

 

РАЗПЯТИЯ С РАЗЛИЧЕН РЪСТ

Единствената мяра на дъха ни
е силата на древното страдание.
Не ни е позволено да сме други,
изгаряме в света от разстояние.

Единствената сила на ръба ни
е нашето изстрадано познание.
Душите, ако още раждат тръни –
плодът ще е горчивото признание.

 

ДОВИЖДАНЕ ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ

Свободни от оковите на тялото 
сме, щом докоснем светлина.
Събрали всичките си дарове 
пътуваме към другата земя,
където ще обръщаме посоките
на вените по пътя на кръвта.
Въпросите, задавани от костите,

ще пуснат корени в пръстта.

….
Легни до мен, безкрайно просто е.
Любов ще има само след смъртта.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments