Милен Пеев – Адреналин

Сюрреалистични картини от една паралелна реалност на война в името на себе си, война за криле и адреналин, с които да се издигнеш над неизбежността на всеки следващ ден – представяме ви най-новите стихове на Милен Пеев в абсурдната есен на ноември.

Ива Спиридонова

 

Троя

Плуване до никога
през очите ти
в стопените завои
от забравени усмивки
и до последно в една тайна.
До края на Света,
има още малко
от разтварянето
на трапчинките ти,
докато се притискаме
от другата страна на стената.

И обратно – с липсата
от искрящите ти очи,
под камъните на всички сънища,
окъпани във вулканите
от свързващи се вени,
в една Троя,
която беше ти.

 

Bloody Mary

9 грама плътно нарязана носталгия
от остатъка на деня
за онова настръхнало утро,
което все още очакваш
и сухо потъва до дъното
на изсъхнали вече гърла…

Лютиво отварям едното си око,
за да издебна проклятието.
С оцветяването на водката,
до облачно и без котва
в корена на перата,
изскубнати от междупътието,
от доматените ти устни в края,
между щрихите от себеотрицания.

 

Бутилка

Вземи я
и не я сравнявай
с миналото,
отлежала е в непознати води,
наслаждавай ѝ се…
капка по капка,
докато се източи
до онази последна капчица,
която още те изгаря
и не я затваряй с хоризонти,
просто я освободи
да се шляе с вятъра.

 

Назад

Абсент, облизан от потъващи нощи
по изкуството да избираш зад обектива
и всичко прозрачно е в зелените ширини,
разпръснати като периферия,
в притиснатите ни докосвания
до нищото,
до никого,
до себе си,
до тебе.

И разчупването на думите
не запълва истините,
приютяващи жегата
в най-студените ни спомени,
замразени от всички разстояния
на преглътнати опънати стрели,
задушаващи дъха на апатията
от изсъхналите ни дни,
пукащо изгарящи в очите ни…

И безсилно падаме без криле
още там, по стъпките си
откъдето започнахме.

 

Като Икарус

Няма изпити мисли,
а само свити платна
от бездушни хоризонти,
изпънали полетатата на Икарус.

Като заковали перата на кръста,
се пръснали в четирите посоки
и проклeли всички божества,
докато се сливат в пясъците,
от бързо засипани мълчания,
проболи малките жилки,
от впиващи се времена
и изчакали да се разпали простора…

С бури, но с изгубена душа,
да падне без сили
бавно под човешката съдба.

 

Небрежно

По улеите на неуспехите ни
винаги намираме нещо свое,
да ни открие неочаквано,
както винаги
и напосоки отпиваме
от чашата на миналото,
сякаш губим нещо
толкова оригинално,
от съвпаденията си…
До подкожно избистряне,
на нелепите ни заблуди
и под небцето ни,
остава твърде тръпчиво,
с вкус на твърде лично,
потънало в дълбоките води
на времето ни.

 

Адреналин

Завърташ сънищата ми
в ивици от драскащи спомени,
от пулсиращи крила на нощни пеперуди,
снасяйки изкривените мигове на утрото
и като че ли се губим по пътя към себе си,
за кратко, през върха на разтварящата се трева
и още се търсим, облизвайки слънцата и солта
между звезди от дишащата ни тишина,
и още се изливаме в стоманата от разстояния,
в изплъзващите ни се сенки,
като новородени от адреналин,
дишащи през надеждите
на всеки следващ ден.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments