Ивона Иванова – Арсеник и стари дантели

Редакторът на списание „Нова асоциална поезия“ д-р Ивона Иванова казва наздраве с коктейл Молотов на неговите последни читатели. Животът е Ковид, арсеник и стари дантели, а когато сме радостни, отчаяни и мъртви – светът е прекрасен и нов.

 

We were born to be free

мрачното мислене ме замъглява
плачат бедрата ми
като пеперуди на терасата
които четат Стайнбек
и мечтаят за някоя лампа

 

Арсеник и стари дантели

аз съдържам множества
минавам през петте стъпки на скръбта
това е четвъртият ми опит за самоубийство

 

*
гледам отново през теб
повръщам чувствата
в устата на майка им
там има тъмни тайни
пълнолуния
които не искам да чувам

 

Mad world

срещнахме се в хард рок кафе
две бели линии ме деляха от теб
подчиних им се
после пушехме много
гледахме звездите от покрива
и знаехме че Бог е разлял толкова
светлина тази вечер само за нас
ходя в черно като слънцето
не ми прощавай
кецовете ми паднаха от седмия етаж
искаше ми се да полетя заедно с тях
ти ме дръпна назад и тласъкът беше толкова силен
че го чух като тътен в бездната

 

Панелен живот

нямам време да погледна напред
сънувам че си прибирам прането
по прозореца който има мигрена
като снежинки надничат децата
които се надявам да нямаме никога
носовете им са студени
напомнят налудничаво много на почва

 

През септември

хората нахлуват в мен
като трамвай празен с пътници
Воев дали ще живее отново

 

Сънищата нямат имена

сънувахме го този живот
извънземен трип
причинен от киселина
върху малко листче на върха на езика
така ми се падаше в твоята бездна
но ми се падна бездарно търсене
на любовта
която не съществуваше в креватите
завивките и рошавите погледи сутрин
емоционален махмурлук
до края на живота
вдишваш от зле свитата цигара
и се събуждаш

 

Смърт след пладне

лятото отминава
като пешеходец
колабирала жена на улицата
всеки е обсебен от живота си
другите са просто бонус
гледам себе си на филмова лента
в кино Одеон
как карам колело
преди 20 години
накрая Бог изтрива всичко
с голямата гумичка
остава само душата
да се рее в нищото объркана

 

Self care

аз съм последната спирка на самотата
без да задълбавам минавам през ръце
мълчанието ти е любимия ми звук
ще ги накарам
да се покланят един по един
в храма на депресията
където съм малък Бог
серотонинов дилър

 

Blasphemous rumors

сърцето бие с 325 калории на
ден
нищо не мисля
кой трябва да бъда
в този преебан свят
кой искаш да бъда

 

*
опитваш се да бъдеш по-добър
май не се получава
поведи нанякъде днешния ден
и си питай ушите
ти си опитно зайче
Бог има странно чувство за хумор

 

Another brick in the wall

шмъркайте лепило
дишайте дима от пвц бутилки
запалени на жълтите павета
трошете мостове пийте коктейл молотов
пушете много
джафкайки се колкото се може повече
българия е супер яка

светът е прекрасен и нов

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments