Божидар Пангелов – Той не е

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи

Божидар Пангелов (в Indian Periodical)

 

той не е

може би той просто не е този
който

с вика си би събарял дните
и би си струпал нощите на клада
живота би ограбил до оголен скелет
за да има дреха
и би затворил всички пътища
в себе си
подобно Господ
той няма да повдигне лист
отронен
и се олюлява
подобно мост над бездна
по който няма да премине
никой
понеже всеки си отива с всеки
и няма сам да се премести
той не е и този
обречен на безсмъртие

запалиха се сенките

 

in memoriam

в памет на актьора Иван Пангелов

листата пожълтяват и се превръщат в ръжда
и някак са все повече в мекия октомври
шепите които си мечтал да те люлеят
се затварят (затворени завинаги)
гласът отеквал под бликащите светлини
е изтънял и се превръща в прах
(прах в прах) която няма кой да помни
освен онази светлина която блика

 

*
все някога
един от нас
ще си отиде
първи
(като полъх)
недей забравя
да целунеш
устните
(като предвестие)
и да оставиш
на челото
сребърна
и капка
(от фонтана)
Той винаги
те чака

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments