Божидар Пангелов – Неизбежната есен

Животът на костенурките

искам да съм костенурка, да, но съм само рибка за Никулден, о, колко е нескучно.

Божидар Пангелов

 

човекът който открадна

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах

избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината

 

ръжда

жълтата жена
говори
на
жълтата кофа
с
ръждивата котка

 

Новости

„Вот и лето прошло,
словно и не бывало.*

от новото лято
остана
внезапния дъжд
който срива върха
и първия лист от
неизбежната есен

Только этого мало. „*

*А.Тарковски

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments