Божидарка Божинова – Недоносено детство

Детството ни умря недоносено. Тялото е затвор за времето. Пишем с кръв върху камъка на живота в стиховете на Божидарка Божинова. 
 
Александър Арнаудов 
 
 
 
ЕВЕРЕСТ
 
Ти си таванът
на моите
възможности.
Катерих се векове.
Писах нова история
и умирах
на всеки връх.
Защо не ми каза,
че Еверест
е планинска
верига?
 
 
НЕДОНОСЕНО ДЕТСТВО
 
леглото ми страда
от дълбока носталгия
по детската стая
в която оставих
плюшеното си зайче
зелените очила
русокосата кукла
с джобче на роклята
и скрито в него
синьо мънисто
детството ми умря
недоносено
 
 
СКОК В ДЪЛБОКОТО
 
голотата
е скок в дълбокото
съкровеното
невидимо за очите
продължение
на твоите пръсти
тялото е затворник
на всички желания
леглото е малко
да побере
сърцето ми
 
 
БЕЗ МЕН
 
Никъде няма такива залези –
упорити като кървящи рани
по кожата на земята,
която диша през заешките дупки,
останали след съня на Алиса.
Тополите са спасителни сламки
за вятъра на забравата –
той прокара онази пътека
с ранни пясъчни лилии край брега.
Никой не минава през дюните,
следите, които остави лисицата,
още са топли.
Само един самотен
и много сериозен човек
пише с кръв върху камъка
любовта на живота си.
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments