Диана Димитрова – Макове

Кръвта ни полепва по небето. Мъртвите не могат да летят. Животът е игра в стиховете на Диана Димтрова. 
 
Александър Арнаудов
 
 
*
Една гарга е кацнала на рамото ти.
Кълве очите, устните, сърцето ти,
но никъде няма кръв.
Защото си плашило.
Старо, проскубано, забравено в нивата на живота.
И колкото и да грача, не можеш да ме чуеш.
Бих ти подарила едното си крило,
но мъртвите не могат да летят.
Затова ще кълва до смърт.
 
 
*
Върху гърба ми поникват макове,
малки, червени залези.
Надвиснал облак е липсата ти,
дъждовни капки по тялото ми.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments