Миглена Цветкова – Слънчев припадък

Поетите преживяват всичко още преди да се случи. Сенките слушат мълчанието. Пропадаме в безтегловност в стиховете на Миглена Цветкова. 
 
Александър Арнаудов
 
 
Пейзаж от прозореца
 
За последно се гмурка
слънцето в косите ми.
Пронизват го като шишове
антените на отсрещните сгради.
Вятърът подхваща
завесите за нов лупинг.
Опърлени облаци
крият очите си
за поредния
слънчев припадък.
Нещо невидимо в този пейзаж
безразсъдно ми липсва.
 
 
Аз
като виден орнитолог,
ще ви науча:
поетите –
най-редките птици –
преживяват всичко
още преди
да се случи.
 
 
*
Аз, долуподписаната,
взимам теб,
със собствено име Любим,
да те пазя от зли сили и сенки.
И най вече от себе си.
Да те обичам като Бог,
повече даже от себе си.
Да те слушам, когато мълчиш
и обичаш най-много себе си.
Ти, със собствено име Любим,
взимаш ли мене –
с липса на ритъм и такт,
да ме научиш да танцувам
с теб дотогава,
когато нищо
няма да ни раздели.
 
 
Доверие
 
Зная как се пропада
от безтегловност
в средата на бездната,
как се пръсва сърцето –
капка водна емоция –
по горещата плоча
на чувствата.
Не ме е страх.
Не ми трябват очи.
Държа ръката ти..
 
 
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments