Стефания Милева – Война

Това лято светът е война, светът е Брехт. Звезда се отронва и се търкулва като сълза по небето. Но все пак последна умира не надеждата, а мечтата – в най-новите стихове на Стефания Милева на асоциалните страници на електронното ни списание.

 

Война
градовете овдовяха
женски погледи
се разливат надалече
докъдето стига
сърцето
уморени залези
заспиват в ръцете
на майките
Луната целува
безсънието на стрехите
бременно с мъжки стъпки
звезда се отронва
и се търкулва като сълза
по небето

 

*
Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му!
Бертолд Брехт

На стената на поета
поезия
никаква
гражданска позиция
на стената на поета
дано чуе в мълчание
въздишката отчаяна
на Брехт

 
*
Когато
отново се срещнем
в някое зашеметяващо
астрално селение
и не се познаем
ще избягаме
в някой друг живот
заедно

 

*
Скрита
зад оградата на спомените
ставам невидима
за себе си

 

*
Последна умира
не надеждата
а мечтата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments