Айча Заралиева – Не обичам морето

Без любов лятото е горещо, лепкаво и грозно, но сърцето продължава да бие към самотния си апокалиптичен изгрев. С удоволствие ви представяме летните стихове на д-р Айча Заралиева на постепидемиологичните, септемврийски страници на списание Нова асоциална поезия.

 

*
Лунните пътеки в сърцето ми
са изсечени от приятелства и спомени.
Предозирах с любов и усмивки.
Морето отми горчивите дни,
а споделените залези
ми дават сила да продължа
към самотния си изгрев.

 

*
Пълнолунието в петък вечер
се стича по любимия ми площад.
Между трамваите, фонтана
и счупени бутилки,
младежи търсят смисъла
на живота.

 

*
Лунните пътеки в морето
са карта
към тъгата
на старите моми,
които обичат
семейния си статус.

 

*
Не, не обичам морето.
И още нямам бански.
От слънчевите еритеми
по раменете ми
е ясно колко съм свикнала
да бъда на светло.

Не, не обичам морето,
изгорените от горещия пясък
стъпала,
и нарязани от мидени черупки,
соления вкус на вълните
и цялата плът на показ…

Не, не обичам морето,
когато те няма
и имам време да гледам
всичко наоколо –
горещо,
лепкаво и грозно.

 

*
зад себе си оставям морето
и през изгрева тръгвам
към мястото, което наричах мой дом
а днес е само временна спирка по пътя ми

 

*
Събирам частички любов.
Залепвам ги по ръбчетата
и тичам към изгрева,
където сънищата
преминават границата на вероятното
и стават реалност.

 

*
от толкова години мълча
че забравих думите
днес съм само отпечатък
от написаното
бледо отражение на всичко
което съм си обещавала

 

*
Още ли искаш да те сънувам?
Всяка нощ се будя
от ръбести спомени,
които ме подпират,
протягат лепкави пръсти
от миналото към утрето,
в което пак ще се събудя
без теб,
но разплакана.

 

*
Докато стигнеш до мен
ще остарея,
косите ми ще побелеят,
а костите ми ще станат крехки.
Ти дори няма да ме познаеш
и всичко ще бъде напразно,
точно като живота ми,
който прекарах в това
да те очаквам…

 

*
В полунощ пак прелиствам
спомените си.
Между няколко слънчеви утрини
съм скрила и любовта ни.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments