Рьо Нен – Къса светлина

Уроци по понасяне на болката, по обичане и живеене – това са новите стихове на Рьо Нен / Ирина Мачкърска /, които имаме удоволствието отново да четем на страниците на списание НАСП. Докато светлината не замлъкне.

Ива Спиридонова

 

Къса светлина

                           на Азиз Таш

Пресипнал казваш:
– Светлината е замлъкнала!
Отхапал си от ореола ѝ? –
Помръкваш.
Разшивам си сърцето –
жива кръпка,
гърлото на светлината
да затъкна!

 

Кръв

Сърцето ми е останало при тебе,
любими,
посегнах да си го прибера,
а то не се отскубва,
вкоренено е,
разкъсва се на две
и едната половина
се разлива по
кожата ти …

 

Ти ме научи:

преди да преглътна,
да задържам
на върха на езика,
после
дълго в уста
и бавно
да придвижвам
до най-дълбокото
на гърлото
вика
от болката,
когато
любовта свършва.

 

Живея

за 21-та мигла
от очите ти,
за тънката струйка
хумор
в погледа –
върху нея
левитирам нощем

за всички
нови вселени,
завоювани
заради
мен

откакто
гласът ти
отложи
смъртта ми
с крачка
безвремие

 

Урок по обичане

Тази вечер
лудото момиче
е доволно –
случаен поглед
го дели
от учителя по танци.
То се вкопчва
в мечтата,
която изискано се плъзва
по дървения паркет
като объркана стъпка,
като изпуснат такт,
притиска го в гръб.
Той е засрамен,
не разбира какво да прави с
тази непредвидена любов,
която го парализира
с вероятноста
да му се
случи.

 

Констатация

сбъднатите любови
не пишат поезия,
те само я четат
и цъкат с език

същото биха правили
и с някой стар виц,
прочетен набързо
в нета

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments