Стефан Гончаров – Другаде

Небето е вече другаде – пеперуда разполовена от утрото и съдбата ни е по-важна и неумолима от дъжда, който, като съвест и лекота, вечно и тихо ще вали. Представяме ви най-новите стихове на Стефан Гончаров в септемврийското апокалиптично лято на Нова асоциална поезия.

 

отне време

всичките ми липси
се оказаха ползи
(лилави следи
по облаци обвити
в кожата ти)

дъждове рояха сезоните
в една точка
която наричахме дом

ти отрече
да си тръгвала
но небето вече беше
другаде

 

*
спускай се
като паяк или сън
винаги отдалече
невидимо оплитащ
кибритени клони
в косите на утрото

гори с последствията
с поредното после
защото съдбата ти се оказа
по-важна
от лекотата с която
се изливаше дъжда ни

 

*
като възел бях
потопен в стъкло
вечно стегнат
около погледа ти

нямаше място за образи
въпреки че
нещо плуваше в огледалото
и търсеше бряг

всичко беше близо
пукнатините
петната
сенките
само ние се утаихме в нещо
непрогледно

 

*
спряхме
поне за пред липсата
да мокрим устните си
с пясък

оставаше само
да прекосим пустинята
преди потопа
но небето се събуди

 

не мога да избера
между две зими

миналото гори
бърза да повтори
виковете в бяло (отлагани за бури)
ниските поклони (пред раната на листа)
грешките на пристигащия (който пръв
ще се спаси)

 

*
като че ли
като небе се стече
и отмина
изпреварен от бурята

ти – облачния (желаещия
фигури) връх на съня
се оказа безпосочен
като старо обещание

 

*

PUT_ уморен съм от
PUT_PUTстъпките в пясъка
PUот сънените копия
PUT_PUTPUTпронизващи стъклени
PUT_Pпотни и озъбени
PUлица на нощи
PUT_PUTвпрегнати в далечината
PUT_PUTPUTкоято неволно отстъпва
от ръба на видимото
PUT_PUTTкато белег

 

пролетта е буря

PUTtttстихна
puмесецът преди рояците
PUTtttPUTtttttда покрият бреговете
PUTtttс нефтени сенки
PUTtttPUTtttttttшумящи на място
puuкато непорочно заченати
нощи –
PUTttttttлилави съкращения
PUTtttPUTtttttна викове обърквани в дъжда
PUTttttза гръмотевици премълчаващи
блясъкът на изгубеното

 

*
PUTtttпречупеният лъч чертае
PUTtttPUTtttPUTtttотминали хоризонти
PUотразени
PPUPUPtUв посоката на вятъра
Pнакъдето стрелите
PPUPUPtUсе превръщат в
крилати парчета
бяла плът – в сърце
PPUPUPtUпобеляло
PPUPUPtUзад огледалото
PPUPUPtUот погледи

 

*
PUTtttдните ме отлъчиха
като късно пристигащ облак
PUTttttttttизпуснал сезона (съня
PUTна отложеното лято)
PUTотгледал времето на плячката
PUTttttttttttttYYYYY~
PUTttttttttttttYYYYонази пауза
PUв която небето разпъва
PUTttttttttпоследната буря (червената дума
цъфтяща в дъжда)

 

*
PUTtttкато мравките
под тениската ти
Pttобхождам
PttPtttсълзящи покриви
Pttбяла плът
PUTttttи чакам
PttPtда се разпаднеш
на сенки
Ptttв обектива
PtttPttttна лятото

 

*
сянката ми се разлагаше
увита в профила ти
като пеперуда
разполовена от утрото

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments