Божидар Пангелов – Свечеряване

На свечеряване няма да бъдем под земята, нито в утрото на нашата носталгия. Завършваме юнския, дъждовен, меланхоличен брой на списание Нова асоциална поезия със стихове на неговия редактор и доайен на асоциалното писане у нас – Божидар Пангелов.

 

*
При свечеряване
листите се привеждат.

Затихват.
Светлината затварят.

Под земята
няма да бъда.

 

мъничко

исках само
мъничко красота
перо на ръба на леглото
светлината на капки
шум на листи във шепи
не посмях да ти кажа

 

момичето което събира

чадъри и
пясък на дюните
събира
криле на морето

момичето събира
криле

 

Да говориш

с животните и със птиците е
лесно.
Само
дълъг телефон.
И смях
(зад хълми).

 

Къща

Тази къща е
тъй тиха
(като всяка къща).

В утрото – със цвят.
И вечерта – със полутонове.
Ще те обичам – казва – в този
град.
Със пейките на влюбените,
с тополите през май,
със дъждовете.
Ще те обичам – казва.
Животът продължава.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments