Ивона Иванова и Александър Иванов – Приапизъм

Болката е куха отвътре. Животът няма лубрикант за никого. Търсейки себе си, свършваме в стиховете на Ивона Иванова и Александър Иванов. 

Александър Арнаудов 

 

ПРИАПИЗЪМ

харесва ми просто да яздя живота
зная как и ми се отдава
да препускам в скута ти
за здраве и щастие 
вплетена в косите на грешното

докато детето ти пише домашни
ти флиртуваш със себе си
самодостатъчно и
с двойно по-малко работа
все по-често ще свършваш

на скамейката на живота
където смъртта е резерва 
на твоята похот
изхвърлена върху тялото ми 
приело формата на грях

а публиката почва да крещи 
когато дишаш учестено
но в един момент си спомняш
за важните неща
които определено не са да си примерен

а да играеш хазарт с всяко нещо
дори с душата си 
и тогава просто слагаш примката
около врата на съдбата ми
но животът няма лубрикант

за мен и за теб

 

ПРЕДИ УПОТРЕБА ПРОЧЕТЕТЕ ЛИСТОВКАТА

ще си сипвам в една чаша от болката
няколко пъти 
тя се пие на шотове
но все по-куха отвътре съм
изпълнена с щастие 
оргазъм към тъмното бъдеще
крив си като плочките в банята ми
поредната българска история
в която никой
не побеждава другия
само се срамуваме един от друг
аборти и мълчание
живота ме учи
никога да не се предавам
търсейки себе си
не намирам теб
сигурно си на дъното на някое езеро
приятелите ми бият шамари
и не излизам от това състояние
но все пак има лудници
прелъстяващи такива като мен
с уюта си

 

*
Пуша гола на терасата
Гърдите ми пасват перфектно на дланите ти
Но това е друга тема
Която ще коментираме
Когато сме съкилийници в следващ живот
Стойностните неща са малко
И обикновено за тях се ходи в ада
Те са да искаш винаги другия
Да пожелаваш чуждото
И никога да не се отказваш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments