Ася Палева – Безумия

Дъждът е несподелени чувства между нас и небето. Животът ни е една имитация на света. Сваляме всички маски в новите текстове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Порция валеж
ми припомня,
че имам стави.
Костите прогизват
от сълзите ми.
Струят от
очите гейзери
от несподелени
чувства.
Започнаха
майските
дъждове.

 

*
Целуваме се
само в мислите.
Ще изхвърля
всички маски
и като зараза
ще те връхлетя.
После ще
те оставя
в прегръдката
на небето. 

 

*
Ако можех
да говоря
щях непрестанно
да благодаря
за всяко Божие
благодеяние.
Ако можех
да мълча –
нямаше да
кажа лоша дума
за най-големия
си враг.
Но съм човек
и само
тихо ще
прошепна
Господи, помилуй
и спаси! 

 

*
Заменихме
любовта
с разврат,
приятелите
с телефон,
слънцето
със солариум,
срещите –
с Viber,
децата –
с домашни
любимци,
вярата
със суеверие.
Целият ни
живот
е една
нескопосана
имитация.
Господи,
прости ни
всичките
безумия! 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments