Кристиан Илиев – Война

Любовта е война, в която се надяваме да няма оцелели, защото животът е сезонно чудовище и си тръгва единствено през зимата на нашите сърца. С удоволствие ви представяме завръщането на Кристиан Илиев на смъртоносно летните страници на списание Нова асоциална поезия.

 

любов

това е война
чакана дълго
и когато
падне първата бомба
запалваме къщите си
с надеждата
че всичко ще се върне
както е било преди

 

сезонно чудовище

промъкваш се
във въздишките ми
като алергия
първоначално не те понасям
после свиквам
и те нося със себе си
навсякъде
а през зимата
ще изчезнеш

 

смъртта на сърцето

ще дойдеш без да искаш
ще те приема без да мисля
колко силно ще забие
сърцето ми

то вече спря
и искам да счупя нещо
главно
главата си

 

само двама

свършиха всички храмове
бяхме отхвърлени навсякъде
да влезем
и да се обикнем
затова
построихме катедрала
в която
да кръстим дявола
и той да кръсти нас

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments