Ванеса Стефанова – Към безкрая 

 
Зачеваме депресията и търсим любовта в мечтите си. Търсим спасение далеч от рамки и непознати погледи. Пренясаме се в безкрая на новите текстове на Ванеса Стефанова. 
 
Александър Арнаудов 
 
 
твоята усмивка 
 
ще те
открадна като картина
от музей
да ти дам 
свобода
далеч от рамки
и непознати погледи
 
 
*
всяко начало
води
към теб
миризмата ти
опиянява 
демоните ми
тялото ти 
брутално чука всичко 
в мен
към безкрая
 
 
*
телата ни 
се сливат
а душата ти
се отдалечава
все по-бързо
от гниещите
останки на моята
 
 
art
 
изнасилвам 
себе си
апатично 
зачевам поредното 
депресиращо клише
 
 
*
името ти
значи любов
ръцете 
мир
кожата 
топлина
кръстен си 
на детската 
ми мечта
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments