Митко Ламбов – В тишината

Целувките превръщат телата ни в стъпки, които времето ще прегази. Надничаме в света и крадем безкрая. Катерим тайнствата на живота с новите стихове на Митко Ламбов. 

Александър Арнаудов 

 

*
Раковината потопи в себе си
пръстите на света
и ги научи да плуват в арфа.
За едно денонощие.

 

*
Катерим тайнства,
а целувки връщат
телата ни в стъпки,
прегазени угасваме.

 

*
Дъждовната капка
кацна върху счупено стъкло
и порязана остана без сън,
но чу пробуждането на света.

 

*
В сянката текат сто причини
да покорят раменете на скелета,
но нито мъртвият е свободен,
нито камъкът е роден в старост.

 

*
В снега по скалите
трепти затрупано цвете,
пука надгробната плоча
и пита къде са звездите?

 

*
Катеричката няма съвест,
глътна обедното слънце
и остави кълвача да я защити
от жуженето на чужди погледи.

 

*
В тишината на потънал кораб
перо от съзвездие се свлича
и полепва като мъха на дюля,
а неми девици шият платна.

 

*
През ключалката на атмосфера
надничам и крада безкрай, но
съзерцанието няма вход и изход,
а дъх от ковачницата на света.

 

*
Голобрад делфин си играе
на прескочи кобила с редовете
на корабния дневник
и люлее върху мачта за мечти.

 

*
Едно чудо обеща да се завърне като цар на чудесата.
Покори устните на страстта,
но забравата не му даде име.

 

*
С прекършени от студ крила е прозорецът под твоята прегръдка. Роди ме с вик. Кажи – ела и от мен жадуваното в теб ще оживее.

 

*
Твоят жизнен път, роден за друг,
е цъфнал бряг и морски дар,
но аз съм твоята
възглавница – самар
и непреходен кошмар,
останал да пресъхва тук.

 

*
Божията промисъл
е младо вино
и потича в красиво,
но Бог без човек не е Бог.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments