Спаска Гацева – Сбогуването

Сбогуването е песен, която никой не чува. Осъмваме в тишината на сърцето си. Поезията ражда смърт, свобода и майка, която да ги оплаче в най-новите стихове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов 

 

Комюнике

а в тоя миг
поезията
ражда на света
тризнаци
смърт
и свобода
и майчица
да ги оплаче

 

Тихо

отбрулен лист
не питам вече
да бъда или не

навярно Тишината
само
отговора знае

 

*
и днес не стигнах
доникъде
пътят много
се е отдалечил

 

*
сбогуването
понякога е и песен

не я ли чувате

 

Осъмваме някак си

Всеки за себе си.
Разпъваме,
стиснали зъби,
телата си.
Всеки на своя си кръст.

Най-много
отчупеното е
от сърцата ни.
Докато една сутрин
и те забравят да питат.

 

*
може раните
и да убиват
сътвореното
ги надживява

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments