Надежда Тошкова – Ва Банк

Движението през раните към другия или редим до него, през топографията на сърцата ни, до рани, до болка, докрай… Един нов и интересен поглед към човешките отношения и вътрешния ни свят в най-новите стихове на Надежда Тошкова.

Ива Спиридонова

 

ТОПОГРАФИЯ НА СЪРЦАТА

Няма нужда да се разделяме,
за да се срещнем отново.
Няма нужда от география,
да поставяме между нас обширни разстояния море,
непреодолими масиви мълчания,
планини от думи за премръзнали сезони.
Няма нужда да се губим от поглед,
нито да забравим топлината от допира на ръцете си,
вкуса на кожата на другия,
извивките на ума му

Няма нужда да се разделяме.

Достатъчно е
да се промени
поне един от нас.

 

ВА БАНК

всеки избор
е илюзия
за сигурност

 

СТРАХ

понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо
което имаме
и продължаваме
хипнотично да се взираме в тях
да преживяваме страданието
да разраняваме
отново и отново
до кръв
белезите
от страх
да не изчезнат
и да ни остане само
едничката
надежда

 

В ЕДНА ПОСОКА

Чувствата
са пътя.

Мислите
са само спътник.

 

РЕДАКЦИЯ

раните
са подчертания текст в теб

не крий себе си

 

ДВЕ Е РАВНО НА ЕДНО

„Ние се гледахме твърде дълго,
за да сме приятели.“
(неизвестен)

Приятели,
довереници,
съучастници,
сродни (по) души,
носещи (се) в сърцето,
взаимно чувстващи (се),
любими,
любовници,
обичащи (се) …
Ние
сме това, което сме.

Един за друг.
Един с друг.
Един в друг.

Един.

 

СЪДИЯ

Най-справедлива
е любовта.

Не признава нищо друго,
освен истината за теб.

 

ХРОНОЛОГИЯ

Канят те в живота си,
за да те накарат
да се почувстваш
натрапник.

Esc
Delete
Refresh

Канят те…

 

ФАТАЛНО

Надежда съм.
И осъзнавам,
че съм винаги
последен избор.

След мен
идват всички други.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments