Веска Георгиева – Медуза

Настана времето на Горгона Медуза и се опитваме с цялото си сърце да затворим очи и да се удавим в него завинаги. Слънчогледите гледат изгрева на края на света в поезията на Веска Георгиева и гръмоносния пролетен облак на списание „Нова асоциална поезия“.

 

настана време
за горгоната медуза
с изпълзяващите
змии –
слънцето
изпрати
слънчогледите
да погледнат
изгрева

 

водата
сама
ще
доплува
до мен –
направих ѝ
път
от буря
и
дъжд

 

*
аз съм последните капки
на морска пяна
която се
превръща в
съзвездие
откъсни ме
не ме
принуждавай
да стана
гръмоносен
облак

 

*
добре
че имаше
лош
късмет
иначе
въобще
нямаше
да има

 

*
чувствам се като
зрител
на собствения си
живот
нито влизам
нито излизам
от него

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments