Марио Стоев-Анхело – Неделя

А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега.
Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи.

Марио Стоев-Анхело

 

*
а птиците
ще чакат хората
да се завърнат
някога

 

клиничен оркестър
свири танго

 

*
пия гъдулков сок
и трия гърдите си
в тях има сърце
с лък

 

залостени
в капана
тъй живеят
страховете

 

иде ми
да навия времето
на кълбета
да рисувам облаци
и кръстове

 

неделя
ден за баня
къпят труповете

 

*
снега се стича по стряхата
стара
изпраното небе от зимата
предрича
календара

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments