Ася Палева – Маска

Сънят е единственото спасение. Мислите са ходещи трупове. Изходът е непрестанната молитва в поезията на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Като ходещи
трупове са
мислите
за бъдещето.
Надеждите
гълтат
хапчета за
имунитет.
Кръст
чертая
върху праха
на нощното
шкафче.

 

*
Всеки ден
някой си
играе с нервите ни,
прави кълбо
и си оплита
шал.

 

*
Вятър прегръща
косите ми.
Слънцето
погалва устните ми…
Само ти не ме
целуваш –
оправдаваш се,
че имаш маска.

 

*
Асоциално…
Сънят –
единственото
спасение от
бурята-зараза.
Щастието –
всяко изречение
без „коронавирус“.
Изходът
е непрестанната
молитва.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments