Сънят е единственото спасение. Мислите са ходещи трупове. Изходът е непрестанната молитва в поезията на Ася Палева.
Александър Арнаудов
*
Като ходещи
трупове са
мислите
за бъдещето.
Надеждите
гълтат
хапчета за
имунитет.
Кръст
чертая
върху праха
на нощното
шкафче.
*
Всеки ден
някой си
играе с нервите ни,
прави кълбо
и си оплита
шал.
*
Вятър прегръща
косите ми.
Слънцето
погалва устните ми…
Само ти не ме
целуваш –
оправдаваш се,
че имаш маска.
*
Асоциално…
Сънят –
единственото
спасение от
бурята-зараза.
Щастието –
всяко изречение
без „коронавирус“.
Изходът
е непрестанната
молитва.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020
