Димитър Пенчев – Голгота

Пътят към Голгота е страдание, в името на онези, идващи след нас. Времето ни изтича, въздухът спира да бъде наше право. А вечността е право на всеки. Представяме ви априлските стихове на Димитър Пенчев на страниците на списание НАСП.

Ива Спиридонова

 

*
Сребърни облаци
летят в косите ми,
има дъжд в очите ми,
графиките по кожата
стават релефни.

Смъртта чака
удобен момент,
за да спре дъха на
времето.

Нали аз чертаех
пътя си?

Вече не дишам.
Толкова е просто.
Пестя кислород
за идните поколения.

 

*
Във вените ми
тече река –
сбор от потоци
на минали и бъдни
поколения.

Полегнали
в коритото на
утаените желания,
дълбаят с нокти
твърдото време –
търсят сърцето му.

Линчуват ли го,
ще освободят
забравата,
а ние ще бъдем
едно с вечността.

 

*
Времето се стича
по кожата ми
и рисува
отминали години.

Не разбирам –
флиртува ли
или просто
слага подписа си?

 

*
Животът ми
е скъсана плетка,
захвърлена
в тъмен килер.

Погледът ти
е светлината,
отразила се
от кръста
на забодени
в сърцето ми
шишове.

Вървя към
моята
Голгота.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments