Петър Канев – Бонжур тристес

Ръкопляскаме с една ръка и сваляме маската си от сърцето, за да се заразим с апокалиптичния вирус на меланхолията в съвременната българска версия на „Добър ден, тъга“, половин век след края на света в изпълнение на дилъра от наркокартела на любовта – д-р Петър Канев.

 

КОЛУМБИЯ

Планета,
управлявана от наркокартели
могат да я спасят само
убитите журналисти,
които не са открили
Америка.

 

ГАРА МЕТАЛ

За една нощ
съм остарял много.
Гледам образа си
зад огледалото.
Косите ми уж
изглеждат черни,
но целият
съм
сребърен.

 

БОНЖУР ТРИСТЕС (любовно)

Слушам в кухия рапан
ехо от морето
на кръвта
в сърцето ми.
Всички ги е страх
от бронхопневмония,
освен черната котка
върху гаража на съседите.
Под прозореца ни някой реже с флекс
в главата ми –
ума ми

в любовна вълна
в пандемия
от спомени.

Без плисък.

Без климатик.

Душите се душат
в маски
и душат за кашлица
в неочаквана ваканция
под карантина
без море.

Вирусите имат имена,
а аз – не.
Кой съм?
Нямам име.
Само температура.
Само ехо.

Аз съм
звук

на кухия

рапан
на сърцето

ни.

Пир на пират

Сам с една ръка.

По всички балкони

Ръкопляскам.

 

ME LLAMAN НИМФОМАНКА

В три през нощта
пиша постове
срещу властта
на нам коя си бутилка…
Добре че са шуреите и баджанаците,
иначе щях

да свърша

 

ФЕЙКБУК ГЕРОЙ

Когато го закършиш с реалността,
Направи си фейкфейс.

 

НАПЪЛНО ОТКАЧЕНО

(спомен от отвъд – Чупрене)

Да, напълно
Откачено.
Напълно от качено е и
и
Ииоооо иииии и
И
Чашата е наполовина
пълна.
Щъркелът е наполовина
тука.
Счупеното носи щастие
рядко.
Като счетоводството.
Ей!
Ей!
Давай и ще ти се даде.
Вземай и ще ти се вземе.
Люби и ще те любят.
Мрази и ще те мразят.
Усмихвай се и ще ти се усмихнат.
Крещи и ще ти крещят.
Страхувай се и ще се страхуват.
Лети и ще летят.
Това е прекрасното
огледало.
Но то е отлетяло.
И е счупено.
Радвай се на калейдоскопа.
Еби и ще те ебат,
Но няма,
Защо е
счупено.
Умри и ще умрат
и ще умреш. .
Но няма.
Защо е
счупено.
Счупи и ще те счупят.
Но няма.
Защото си счупено.
Чупка!
Отиди си
и ще
и ще
и ще си
и ще си
отидат
и
и ще си отидат.
Не, няма няма
Няма.
Отлетяло е
Тялото,
Не е
Защото е защо
е счупено
в 7 години нещастна любов –
Щастлива,
Защото защо
защото защото е
Е счупено.
Греши и ще ти простят,
Защото уравнението
е сгрешено –
няма смърт
Ибн и нищо никога не свършва истински
в G-точката в матката
Който си мисли, че Аллах е велик,
той вижда само здравото парченце.
Който вижда Буда отвъд,
той вижда само празното на отлетялото
и нищо не разбира
от Чък Норис.
И Нане не разбира, че е Вуте.
И Вуте не разбира, че е Пена.
Който си мисли, не разбира.
Но Пена
не си мисли,
а мисли.
И бърка –
бърка –
бърка
в полозите и…
И иии иху иии – яйцето –
Яйцето не умира,
защото е счупено.
Семето се ражда,
защото е счупено.
И Земята е извънземно.,
Мъжът е жена,
Човекът е Ангел.
Доброто се връща
от юг,
защото е отлетяло
защо, защо
е отлетяло то.
Между празното и празно няма
Нещастието носи
щастие.
Тагнете ме във фейсбук.
И всичко вечно се завръща,
защото вече отлетяло е
и никога няма да стигне
до тукашното.

Всичко възможно е.
Всичко възможно.
Отвъд.
И нищо не е
възможно.
възможно то ..

 

Последен
Саламандър

След световен дъжд
ме виждат до локвата в трева
казват:
Какъв е уникален,
Бляскаво блести.
От безопасно разстояние.
Няма да се приближат
до отровната му кожа

Дух на огъня
във вода.

Дъждоничке, Дъждоничке моя,
Аз съм тука,
докосни ме…
Не съм последен.
Ти си последната.
В Европа след дъжда
Няма ме.

 

НЕ ТРЯБВА ДА ТИ ПУКА

Не трябва да ти пука дали ще живееш или ще умреш,
защото само така ще избереш живота, защото е хубав, а не от страх
от смъртта.

Не трябва да ти пука дали ще се наложиш или ще отстъпиш,
защото само така ще избереш себе си, защо си ценен, а не защото си си ти.

Не трябва да ти пука дали си мъдър или глупав,
защото само така ще избереш мъдростта от любов
към мъдростта;
или ще избереш глупостта от любов
към човека.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments