Вук Стефанович – Червен къс „Уинстън“ (Превод – Алекс Томов)

Вук Стеванович (ВукСтевановић) е роден на 31 август 1995 г. в Белград, Сърбия. Завършил е факултета по спортна журналистика към Университета „Никола Тесла“. Пише поезия от 2015 г. и е участник в множество конкурси в родината си – класира се втори на Serbian Poetry Autumn, а миналата година заема девето място на международния конкурс Mili Dueli 2019, в който участваха 545-има поети от цял свят. Преводът на стиховете му на български е направен от Алекс Томов (публикувал в Нова Асоциална поезия – в началото на 2019 г.)

 

Червен къс „Уинстън“

Червен, къс „Уинстън“
Оставих на гроба на Есенин.
Казват: „Господ е користна дума“.
А нима не са също и цигарите такива?

Паля още една, но тази – на гроба на дядо,
оставям и на него една даже.
Казват: „Господ е преекспонирана дума“.
Не са ли и гробовете такива?

 

WINSTON CRVENI KRATKI

Winston crveni kratki jednu
Ostavih upaljenu na grobu Jesenjinu
Kazu Bog je precesto koriscena rec.
A cigare kao nisu?

Upalim I ja jednu, al na dedinom grobu,
Ostavih i njemu jednu
Kazu Bog je precesto zloupotrebljavana rec.
A grobovi kao nisu?

 

ЛИЦЕ

Умий лицето си, девойко драга
Умий лицето си, но не гърдите
И нека очите ти открият
Каквото други хора
не ще могат те да видят

 

Опери лице, девојко драга
Опери лице ал немој груди
Нек твоје очи отркију тада
Оно што не виде други људи

 

Нощна приказка

Нощ е късна.
И по клоните
са славеите малки.
Сякаш капки дъжд са те във буря.

Отишла си е вече
мъглата из небесна гръд.
Само вятъра погледа ми знае.

Старица мълчи
в одеяло увита.
Няма ги, няма любимите хора
вече в този град.

И така минутите са си отишли,
а тя чувства призраците на тревогата.

Полунощ е, сякаш безтегловна,
изчезнала сред пътищата жълти.
Пред портата някой шумва.
Скача тя стресната.
Не са ли това нейните близки?
Но не.
Кученца само лаят, те са само будни.
Що да стори?
Тихата луна кара цигулката да плаче,
Ей я зората… само още миг…
Нощ е късна.
Какви са тез славеи малки?
От какво са те направени?

 

NOĆNA BAJKA

Noć je kasna
I mali se na grani slavuji
Čine kao kapi kiše u oluji
Već je splasla
Magla sa nebeskih grudi
Jedino se vetar u pogledu muti
Žena stara
U ćebetu zamotana ćuti
Nema, nema najmilijih ljudi
Još iz grada
A toliki prošli su minuti
Pa utvare baka u nemiru sluti
Ponoć laka
Minu medj puteva žutih
Na kapiji ko da nešto buči
Skoči strasna:
Ne idu li njeni tolko žudni?
No to samo laju psići budni
Šta ce jadna?
Tihi mesec violinu gudi
Još malo će zora da zarudi
Noć je kasna
Od čega je ta ptica što bruji?
Od čega su sazdani slavuji?

 

Насред улицата

Не гледай ме като че ли плачеш
А гледай ме дъждът сякаш
по лицето ти вали
Защото сълзите твои от плюш
Ще ми се да бяха дъжд

 

НА СРЕД УЛИЦЕ

Не гледај ме ко да плачеш
Већ ме гледај ко да киснеш
Јер те твоје сузе плиша
Ко да могу бити киша

 

Превод от сръбски: Алекс Томов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments