Ванеса Стефанова – Ксанакс

Тялото ни е последния дом, който покрива смъртта ни. Спираме да дишаме, докато си тръгваме за последно. Сърцето се превръща в гроб в новите стихове на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов 

 

тялото ти
последния ми дом
устните са глътка въздух
кожата покрива смъртта ми

 

сбогом

закопа ме
в топлината на ребрата си
вече не дишам
сърцето ти остава гроб

 

*
лека
политам
минавам внимателно
покрай ребрата ти
скачам върху
мъртвото сърце

подръж
ръката ми
докато си тръгвам
за последно

 

ти си дозата ксанакс
която увеличавам
всяка нощ
за да заспя
обичам те
смъртоностно
задушаваща се
стой далеч
нямам лек
за този кошмарен
Вирус

 

безсмъртие

отказвам да завърша стиха

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments