Божидар Пангелов – Троя

Троя падна и победените ще скрият живота (в сърцето си) до следващата Троя. А днес пируваме под маската на чумата. Думите на Божидар Пангелов като конниците на Апокалипсиса превземат пролетните страници на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Троя

Обвита цяла
в тъмните одежди
на нощта

(и във усмивки)
луната днес
се спуска по вълните
на това море,
което бие със червени
водорасли
своя бряг.
Вали отново
този ситен,
непрестанен
дъжд.
На птиците тежат
крилете –
не могат да политнат
от руините
на мъртъв град.
Там днес стени напукани
пулсират
от слънчевите мрежи
и не пристъпят
белите коне на Рез.
Троя падна!
Главата се привежда
във калта,
когато туй желаят
боговете древни.
А те желаят слава –
златото ще го подхвърлят
на слепците.
И кръв – най-здравия
олтар.
Ябълката е като луната –
ще я скрият до следващата
Троя.

Пирувайте!

 

Viva Italia

понеже всички
се влияеме от всички
и всичкото си ти
и въздухът тежащ на раменете
да седнем всички
(нощта е кръгла маса)
да се приемаме и
раздаваме на всички
тогава песента остава
вечна
(понеже се припява)
след твоя глас е моя
около огън

 

и няма

дращя
с

сини нокти
стените
с
длани
отмествам
земята

това е

очите ми не срещат
твоите
езера
и няма спасение

 

*
това което ни събира и
дели

думите

подобно дялан камък
или въздух
градя и дишам
сън
лист
във листопада

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments