Диана Димитрова – Кръвосмешение

Кръвосмешението е смърт примесена с болка. Измисляме световете си и ги търсим в очите си. Не оставяме следи в сърцето в новите текстове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

 

*
паметта ми не знае коя съм
но ръцете ми са стари
очите тъжни
ще попитам първия срещнат
дали ме познава
а той ще мълчи
и ще сочи обратния път
към утробата

 

Книгите

-1-

грешна съм
сгрешена кръстословица
прегрешение богу
картинка на последната страница на детска книжка
онези дето ги късат преди оцветяване

-2-

спомням си първата книга
която плахо измъкнах от една кофа за боклук на патриарха
беше 1994
поезия от притурка към антени
силвия плат

-3-

никога не вадете книги от кофи
стари скринове тавани мазета
НИКОГА

 

*
намираме се по диагонал
разделяме се по крива
уравнение с две неизвестни
за което нямам решение
в часовете по математика събирах сърца на последните страници
в часовете по живот ги изваждам
започнах от себе си

 

нямам равносметка
сметките ми винаги излизат криви
петицата по математика е заради геометрията
но животът не е теорема
тук е нужно просто да дишаш
докато смъртта ви раздели
останалото е пълнеж
който прокисва бързо
затова „яж
моли се
и обичай“
господ и луцифер ще затворят дверите след теб

 

*
пътувам с моята малка лодка
из сърцата човешки
ей така
без да оставям следи
наблюдавам приливите и отливите
чувам пърхането на пеперудите
усещам солените водопади
да
те се раждат в сърцето преди да се покажат навън
ембриони на щастието
или error:любов
после хващам веслата за да продължа пътуването
и си мисля колко още ще издържи лодката ми
ще се превърна ли и аз някога в пеперуда
или
системата ще изпише file not found
 
 
*
морето от любов е кърваво
сдъвкани сърца
гладни акули
и аз на един сал
бряг няма
 

*

някога прекарвах часове в обществените библиотеки
намирах интересни книги
а онова проскърцване на буковия паркет
всеки път ме стряскаше
все едно стъпвах върху гроба на тишината
която носех вместо сърце
дишането ми спираше
въздухът се насищаше с неизказани думи
преставах да съществувам тялом за секунди
до първото вдишване
в един такъв случай разбрах че има нещо изначално сбъркано в мен
мутация несъвместима нито с живота
нито със смъртта
холограмна реалност
халюцинация на параноик

 

искам пак да има чупливи играчки за елха
да ги изваждам бавно от кутията и сърцето ми да бие лудо докато се опитвам да ги закача без да се счупят
цветовете им да се изтъркват с времето но да продължавам да си ги пазя
да правя сняг от памук
гирлянди от гланцово блокче
сурвачки с пуканки сушени сливи и разноцветна вълна
искам отново да се превърна в човек
чуваш ли дядо коледа
угаси неоновите светлини
и ми подари свещ

 

*
Измислила съм ти зимна приказка
в която никой не умира и всички се обичат
казва се „другият невъзможен живот“
и е безплатна

 

*
мислиш си че знаеш какво е кръвосмешение
не страннико
то е за буквоядците
кръвосмешението
е кръв примесена с болка
когато бъркаш с два пръста не там където трябва
а в очите ми
за да не виждам цветовете
а само вечната бездна
битието
съзнанието
и никога по-дълбоко
никога до края
никога до смърт

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments