Увехналите цветя рисуват времето. Зимата се превръща в любов между две думи. Очите ни са пространства и тишина в новите тристишия на Павлина Петрова.
Александър Арнаудов
*
Доверието
цял един живот с любов
Между две думи
*
Перце от птица
и повяхнали цветя
Време да метем.
*
Проблясва дъга
Мост между пръстите ни.
Гореща следа.
*
Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.
*
Трънче в мислите –
оплоденото чувство
с трепет покълва
*
Усмивката ми
кръжи над рамото ти.
Хващаш я Летим
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020
