Виктор Иванов – Син мрак

– „Издигане”…  над какво?
– Издигане над света, над самите нас и над всичко, което пречи на творческата личност, която живее във всички хора.

Виктор Иванов (Из интервю за издателство „Библиотека България“ по повод излизането на първата му книга с поезия)

 

мигът
в който Бог създаде човека
от крилете си

сенките
птиците и всички слънца
светеха в ръцете ми
като звезди

на небето
настъпи студена тишина

а аз и ти
се издигахме

 

Син мрак

очите ми
са обгърнати
в сънища от син мрак

натежали от спомени
падат дълбоко в сърцето

изписват името ти в облаците
и питат светлината

кога ще се върнеш

 

София

сърцето ти
е вечността
в която Бог се оглежда

нощем расте
над съня ми

скита се само́ в небето
пътува в други светове

гледа града
заспива
и повтаря мъртво –

обичам те

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments