Соня Георгиева – Не беше Хичкок

Когато изгледаме всички филми на Хичкок и птиците прелетят над църквата, за да останат на небето – ще бъдем златни като есен в небесния Йерусалим. Представяме ви новите стихове на Соня Георгиева в апокалиптичната волтова дъга на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Искам да стъпвам
по гънките на мозъка ти
като нестинарка
всяка волтова дъга
да ме стопява

Чувам душата ти как скърца
и отваря врата към вселената
огънят пропълзява
по тялото ми
и ужас от радост ме сковава

Ще разплитам нишките на мислите
ще улавям вибрациите на резонансите

И пепел от теб да стана
да ме изшмъркаш
бавно безнадежно

 

*
Толкова много злато
в есента
а не можем и грам да си вземем
някой ден просто ще се претопим
и златни ще политнем
към небесния Йерусалим

 

*
Когато е тихо
толкова тихо че чуваш
как идва студът
че чуваш как върви времето
чуваш как вали снегът
когато е вече толкова тихо
сякаш си оглушал

но аз чувам сърцето ти
от обратната страна на луната
ти си ослепяващ ден
там си
за да е светло

когато е тихо
сякаш няма никой във вселената
чувам те идваш
и в мен да стане светло

 

*
Прелетяха птиците над църквата
(не беше Хичкок) благородно беше живо
камбаната не биеше за литургия
но аз ги виждам молещите чакат
да се молят за любов и справедливост
за какво ни прати тук
да побираме и болка и любов
защо ни прати с греха сластта ни
и ужасността да можем да обичаме
не моля и не искам вече нищо
всичко е предопределено
само любовта
във всичките ѝ форми
не

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments