Спаска Гацева – Тиха самота

Любовта е смърт по непредпазливост. Всяка наша дума е тишина. Превръщаме се в тиха самота в новите стихове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов 

 

*
остарях
каквато обещах
със очи навътре
и сърце отвън

 

*
Днес съм
целунато щастие.
Животът тича до мен.
А аз – бяла кошута.

 

*
старея като костенурките
в корубата
на тиха самота

 

Къщата

Хлопнала е
вехтите прозорци,
капнала
от старост и умора.
Всяка нейна дума
тишина е.
Тайна посребрена
в снеговете.
Само вярната луна
в комина свети.
Свети
до развиделяло.

 

Дементен синдром

най-сетне запомних
любовта е смърт
по непредпазливост
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments