Рени Васева – Мъглата на света

Потъваме в мъглата на света и сърцето ни умира. Очертанията са само призраци на самота. Тишината мълчи разпъната на кръст в новите стихове на Рени Васева. 

Александър Арнаудов 

 

Реквием

1

Очертания в мъглата:
призраци на самота,
къщи, чиито покриви
приличаха на лодки,
с множество пробойни,
с изгнили скелети
и мачти, килнали се
на една страна…
Пътуването беше
изненадващо спокойно
в океана от мъгла.

 

2

Очертанията след мъглата:
призраците се усмихнаха
с очи прозорци,
във които се събираше гнойта
на запустението,
а изронената дограма
протегна пръсти,
за да ги стопли
след студената целувка
на дъжда.

 

3

На снимката:
мазилката стоеше на петна,
но те изглеждаха
щастливо артистични
на фона на кирпича,
а тя – готова за участие
в конкурс
за столично изкуство –
един „модерн“
или пък „постмодерн“.
А всъщност –
крайно лицемерен израз
на съпричастие
към онова, което вече никой
не разбира.
Един живот потъва
в мъглата на света,
у мен едно сърце умира…

 

Като Исус

Тишината мълчи,
разпъната на кръст.
А аз съм селският идиот
и вие ме наричате Исус.
Вървя от изгрева
и следвам сенките
на живото и мъртвото…
Безценно е това докосване
до цъфналите диви тръни,
които жилят голите колене.
Безценна е играта
на сънените пеперуди,
залитащи по мокрите ливади,
целувката на жадните пчели
със всеки нежен цвят.
С ръцете си докосвам дивото,
в сърцето ми се вливат
струите на синята пустиня…
А къщите кънтят,
превземани от празнотата.
Гласовете им се сливат в ехо,
пригласящо на дъждовете и на вятъра.
И само слънцето ги грее милостиво.
Аз днес присядам
на всеки срещнат праг,
за да послушам старите истории.
Те напояват сушата в сърцето ми.
А аз съм селският идиот
и вие ме наричате Исус.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments