Маргарита Черникова – Пневма

Мъглата ни отнема небето и земята. Бурното море отмива думите, които помним. Светът е безсънна нощ в новите стихове на Маргарита Черникова. 

Александър Арнаудов 

 

Днес

Мъглата ни отнема
едновременно
небето и земята,
смисъла да продължим,
силата да чакаме,
а сме деца на вятъра,
род на слънцето,
племе от мечтатели;
крещим да дойде
хубавото време
полудели във тъгата си,
докато
непрогледна
сива
ни обвива
в празна пелена
мъглата.

 

Пневма

Земята вдишва
и прибира,
небето издиша
и разпръсва.
Светът е безсънна нощ,
която си отива.

 

Днес

Бурно море,
Нептун играе
с гърдите
на любимата си,
легендите не са това,
което бяха.
Жужене
на жълти пеперуди
в сутрешния вестник,
новините творят легенди.
Старци
държат в устата си
думи, които помнят
като деца,
вече не са на мода.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments