Венелин Бараков – Вечност

Какво е поезията? Неделя. Възкресение. Да си влюбен в жена, да си влюбен в живота. Чудото на ежедневните неща. Камбаната, биеща на невидим език, която чуваме с ударите на сърцето. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на Венелин Бараков в късното ноемврийско лято на списание „Нова асоциална поезия“.

 

камбана

всеки път донася
различни новини –
един път –
весели
друг път –
тъжни:

така разбирам –
кой идва
или
си отива

 

любов

в стаята имаше
легло
гардероб
маса
четири стола
диван

ти имаше мен
аз имах теб

 

минало

насред планинските села се вижда
една и съща гледка –
изоставените сгради на
училищата –
без врати и
прозорци,
останал е само скелета на
градежа
край тях често се намират войнишките паметници на
загиналите във войните – олющени, потънали в
бурени
имената на героите едва
се различават
наоколо е пълно с
къщи –
хубави, стегнати, строени с
много пари
продължаваме по пътя
двамата с жена ми мълчим
една и съща буца ни стяга за
гърлото

 

преходът

продължава
има още за
крадене

 

неделя

вкъщи е
тихо
чува се само тракането от клавишите на

компютъра

жена ми
работи
отпивам глътка
кафе
предстои да пусна
прахосмукачка
слънцето пълни къщата с
топлина
кучето лежи на дивана и
си играе
детето е навън с
приятели

време за
всички

 

Всеки ден

Животът се тътри като
влак.
В купето е
душно.
Излизам навън да си поема
въздух.
Има време за една
цигара.
Вдишвам и
издишвам.
Животът върви по един и същ

маршрут.
Вдишвам дълбоко.
Дишам.

Дишам.

 

Няма място за притеснение

Слънцето пак ще
изгрее
Болката ще си
отиде
Тъгата ще се

стопи

Животът е
хубав

 

късно лято

исках да кажа
обичам те
вместо това
от устните ми
се изплъзна

сбогом

 

Вечност

Може би

Времето някога ще
спре

Може би

Има живот след
смъртта

Може би

Ще се видим
пак

Може би

Ще бъдем заедно

отново

 

Стари приятели

Неусетно тръгва
Разговор
Здравей
Здравей
Как си
Добре
А ти
И аз
Между нас се настанява

Миналото

 

късна есен

на М.

прилича на жена
в разцвета
на годините си –
златна и зряла –

влюбен съм в нея

 

Корените на доброто и злото

са в
твоите мисли

 

Вечност II

как времето
лети

вдигам очи
нагоре

поглеждам към
облаците

хубави завивки стават
от тях

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments