Слави Томов – Deleuze & Guattari на плажа

С каквито аз vip куртизанки съм бил около Бургаските кейове с marinheros с натъпкани джобове със Celinе, Malaparte, Malcolm Lowry, кучи синове като смотания Буковски и Hemingway могат само да ме сънуват

Слави Томов

 

*
Лудостта на Бургаските поети никъде другаде я няма… повярвайте ми… на 500 м. от доковете музите налудничави неща им шептят…

 

*
Днес четох Deleuze & Guattari на плажа. Четох Deleuze и хапвах пържена риба с картофки. И бира. Идилия. Домашни кучета тичаха по плажната ивица и носеха на стопаните си захапали изсъхнали корени или празни пластмасови бутилки. Човек има нужда от подобни паузи. Три дена никакви боксови срещи не съм гледал. Понякога много ми идва това брутално насилие в октагона (клетката). В епилога си купих елегантен шлифер (черен) на ZARA. И понеже не съм се бръснал от 3 месеца приличам на Робинзон Крузо с огромна брада, някакви случайни момичета нещо ми подхвърлиха иронично. Спрях се. Усмихнах им се. Казах им да си вървят по пътя… тръгнаха си по пътя… И сега съм в един бар до пристанището, пия бира, зяпам от телефона си боксови схватки и се чудя, да поканя ли Кармен- vip куртизанка в ателието ми…

 

*
Когато пиеш много бира, ставаш чирак на кура си.
Моряшки Бургаски лаф от сините дикове

 

*
Петък вечер. Барнал съм се с шикозни класически обувки. Купих си вталено небесно синьо сако по подобие на GAGLIARDI. Сложих си скъп афтършейв около врата, която ми го прати една бамбина от Hamburg и бяла риза. Баровете в Бургас са фул с жени в петък вечер, но аз не си падам по евтини и отегчителни курви. Скитах около доковете. Лош вятър. Дава усещане за 5 градуса. Пих една бира, втора бира, трета бира, прочетох малко Hegel и ще се обадя на Irma и Karmen. 250 звонк ще ми вземат за час из моряшките квартири. Небесни красиви куртизанки чиито постелки миришат на нарове и лайка. Хич не ме притесняват за броя на „облекчаванията“. И не си гледат досадно часовниците понеже им подарявам цветя. Цветя. Толкова. Свалих до 250 да бъда и с двете. И така ми минава времето на мен: кейовете, морето, грубият моряшки Сленг, куртизанките, и книгите ми на Genet

 

*
Когато години наред ходиш по courtesas, добиваш навици непонятни за другите. Не можеш в един момент нито да различиш, нито как да реагираш дори, ако жена те заговори или флиртува с теб. Случвало ми се е след любовни актове с жени да им оставям пари до потните възглавници. Или да им ги давам в дланите. Замеряли са ме с тези пари. Когато 10 години ходиш само по куртизанки светогледът ти се променя, походката, сънищата, обонянието. Действащите правила. Действаш и си плащаш. Свикнал съм да си плащам за любов. Плащаш за опции любов. И в очите на тези жени съм може би фланьор или безметежен мандарин. Изсипвал съм по 2 бона звонк по красиви куртизанки до пристанището с хиацинтови очи. Пращал съм им меланхолия и скъпи букети, само да ме приемат по-рано. Писал съм им несвързани епистоларни тиради възпалени от страст. Но идва момент, когато се сблъскваш дори без да искаш с жени, които искат да бъдат с теб, но не искат пари. Десетки случаи съм имал. Не знаех как да реагирам с подобни жени. Винаги искаха неща от мен, които не бяха си и помисляли да поискат от собствените си половинки. Дори не знаех как да ги прегърна, какво да им говоря, как да ги погледна. Мислеха, че съм странен. Не бях странен. Имам тренинг. За половин час – едно облекчаване. За два часа – две облекчавания. Никакви целувки по устата. Всичко останало се заплаща. И един ден ме намери Лори. Нищо не знаеше за мен Лори. Когато я закарах в ателието ми пих една бира, втора, трета бира. Нямах много пари. И тя ме притегли към себе си. Притегли ме към себе си и правихме любов. И в кулминацията започнах да ръмжа. Попита ме дали ми е хубаво? Казах, че ми е хубаво. Но защо съм ръмжал, когато съм свършвал? За да не безпокоим сутеньорите – ѝ отвърнах

 

*
В София vip куртизанките са по-евтини от тези в Бургас… Много пари, да броя аз 150 за половин час…

 

*
Как да ѝ разказвам за този град блъскан от грубо моряшко арго и вятър прогарящ мембраната на очите ти
За баровете около кейовете и за репродукциите на Massacio под които стоях свит на две и се натравях с цигари
За вратовръзките ми на SARAR и VALENTINO и за елегантните ми вталени сака на GAGLIARDI и CORNELIANI в чийто следобеди виждах сребърни броненосци агонизиращи по асфалта
За онази Irma или Karmen, при които ходех често, за да ме лекуват от стари любови чертаейки в паузите стилизирани цветя със слюнката си върху гърба ми
Онези блудни и чисти светици в чийто ореоли вкарвах пръстите си и дори не запомнях лицата им заради Божествената pnevma like perros
За тайните писма, които пишех на развален английски на онази красива Louisa чийто очи бяха в цвят на ливански кедър и тя ми обещаваше да прекараме остатъка от живота си жигосани във FARO или ALENTEJO
в омаята на дълбоки и антисептични лета, които щяха да миришат на: терпентин, вино и френско сирене, също както Jobim го описва
далеч от баналните падения на делниците
чийто топъл вятър ще гравира с пясък метафизични kairos-и в ледените завивки на собствените ни бягства
Онази Louisa, която обичаше да ме гледа как се бръсна подпряна на вратата в банята
Онази Португалка, на която четях докато заспи пасажи от Boulanger, а на сутринта я събуждах с Bom Dia

 

Жената, която си направи майтап с мен

Харесваше силните ми ръце, леко „пияната“ ми моряшка походка, присъствието ми на нереализиран боксьор
Скулестото ми мургаво лице и категоричното в мен, което липсваше у нейните мъже
Онези мои юлски индигови вечери, когато движех с панталони на Karl Gross и морско сини сака на CORNELIANI из местните барове пълни със светци, но възпявани от закона, които в полунощ се изповядваха при курви с манталитет на богопомазани и обсипваха скутовете им с банкноти с мирис на водорасли и лубриканти
Рамирез
Рони
Стелиано-Данте
Харесваше белите ми ризи на ZARA, в чийто дъх усещала августовското слънце
Дъхът ми на хмел и малц и широките ми рамене, които заемали почти половин бар
Онези тленни моменти, другите недоизказани състояния, когато се причестявах в заведения за бързо хранене полугладен, а тя спеше в копринени и топли чаршафи и искаше моите истории за Марсилия, където пилигримите с престъпни наклонности ходеха на поклонение
Харесваше вкусът на евтините ми консерви от сардини
Утрините, когато блудни жени чиито шии миришеха на лайка ми правеха вкусни омлети
А ръцете ми бяха подути заради канадската из бордеите пълни с театрални персонажи на Genet
Около вълнолома, където любовта е евтина, а следобедните миришат на домашно приготвен хляб и круши, преди Грехопадението, чисти и невинни, понеже знаехме само грубо докерско арго, под някакво небе, което никога не обещаваше нищо, над морето, когато Господ потапяше показалеца си и казваше: до тук

 

*
Ако се опитам да опиша нощните ми смотания около Бургаските докове ще изпадна в плеоназмите на отчаянието
В силата и дързостта на моряшки двубои
Или онези топли квартири из кейовете
където небесни courtesas ме даряваха с любов. Тези велики жени в чиито пръсти втъквах тъжни карамфили, а те играеха с някакви метафизични броеници и ми показваха белезите си от sectio; другите мои лутания когато преджобвах богати жени и след това ходех да гледам как един смирен идалго рисуваше смирени и удължени разпятия и искаше да ми духа в паузите на собственото си неуравновесено либидо; плъзгаха се подути дните и аз мечтаех да се бия; около онези арени близо до морето където онтологията имаше примамки на небесни ангели – страдащи от любовни зарази в уретъра
Из другите рингове, където в полунощ целувах шиите на светици с манталитет на курви
и се молех на боксьори с ореоли на светци да поправят грешките в живота ми
Bom Dia, Luisa из онези потни скитания с дъх на Habanero и лубриканти
Защо ми обещаваше онзи Lisboa, че бил възможната ни khora към друг живот, за когото си чувала да говорят
зад онези “ гребени“ между морето и блатата пълни с лесни жени и бедност
Когато се изповядвахме пред бляскавите кутии от рибени консерви и им се кланяхме като божества: изтънели и уморени,
Удавници

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments