Симеон Аспарухов – Светосхващане

Симеон Аспарухов (Разхвърлян Ум) е автор на две поетични книги. Редактор е на поезия и белетристика, пише анотации и ревюта за текстове. Води рубрика с името „Разхвърлян Ум“ в „Нощен хоризонт“, БНР. Поддържа поредицата „Това е България“ в месечното двуезично списание „Fly Guide“. Член на Асоциацията на младите български писатели и участник в литературното движение Нова Асоциална Поезия.

С радост приветстваме завръщането му на страниците на списание НАСП този ноември.
~

Ние сме потвърждение на случайността, младостта е погрешност в общуването, зрелостта обиква болката, а смъртта ни отваря небето… философска скица на житейско светосхващане. Устоите на летоброенето и скелета на кръговрата на живота и смъртта – в най-новите стихове на Симеон Аспарухов.

Ива Спиридонова

~

 

I. ЖИВОТ

Всяка случайност
е недействителна,
ако отсъстват лица
в събитието.

II.МЛАДОСТ

Приличието е
неприемлива форма
след общуване,
наложено
с агресия.

III.ЗРЯЛОСТ

Болката е крива в усмивката.
Раждат я истини,
заради които страним
от лицемерието.
Усмивката е претекст за болка.
Двете нямат допирателна.

IV.СТАРОСТ

Облаци –
перспектива
на действителност
отвъд
обозримото.

V.СМЪРТ

Безтегловността идва
след всяка изживяна
земна тежест.
Докрай!

VI.БЛАЖЕНСТВО

Приликата на сън с рай
е неоснователна.
Всеки ангел пази човек.
Повече от един.
Най-горе.
Където сънища и мечти няма.
А само живот.
И никой не отсъства.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments