Илияна Делева – Когато храмовете ни горят

Градски пейзажи, в които словото разцъфтява само в сърцата, а линейките превозват надежда. Човечество, което няма да се получи от грешките си, за да напише истинската история на греха си, видяно през очите на Илияна Делева и пресъздадено в стиховете ѝ.

Ива Спиридонова

 

*
(сутрин при звука на линейка)

линейките си приличат
по скоростта
по студената светлина
и смразяващия звук
на специалната сигнализация

различават се
по повода
възрастта
и диагнозата на превозвания

и пак си приличат
по страха безпокойството
но и надеждата
за още
за още малко
живот

 

*
границата
между предградията и жълтите павета
поглед
в едната посока към кубетата
на Александър Невски
в другата улицата върви към гробищата
тераса над Сточна гара
лампи-слънца огряват кръговото
над тях поезия и градска проза
човешкото се оглежда
в мелодия на китара
и в чаша истина

никой
не спомена рождението
на последния български енциклопедист
но новините са препълнени
с безумни думи
на съвременни и безсловесни политици
а на тайни места
словото
разцъфтява в сърца

някъде в центъра играят Предградие
ще го гледам следващия път
днес предградието
се превръща в център

 

*
Когато храмовете ни горят,
онези вечните
и тези във сърцето,
то неизбежно се изпитва студ…

Когато се руши гръмоотвод –
изящна кула,
исторически устои –
ни поразяват мълнии…

Човек от грешките си не се учи
(нито човечеството)
и трупа грехове,
не вижда знаците и се бунува.
Ту с демоните,
ту с добрите сили
се бори.
Не умее да ги разпознава.
Остава си дете,
превръщащо в игра
било и идно.
Завръща се към някой мит-утроба
може би
за да се роди отново.

 

*
Думите са като кълбета прежда:
може като коте да ги разхвърляш
или като баба си да ги нареждаш:
едно налице, две наопаки, наметка –
и се получава интересна плетка.
Може да се получи стихотворение
или приказка,
може да стане шал или жилетка
да наметнеш треперещите рамене,
да покриеш косата – антена към другите светове…
Да ги плетеш и да ги разплиташ до изтощение.

Думите са като кълбета прежда –
може да ги смърсиш или да ги нареждаш…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments