Людмила Петрова – Катаклизми

Мислите предизвикват пожари по света. Раждаме се с есента и падаме в съня си. Вратата на историята се отваря в душата ни с новите стихове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов 

 

Обич

Ожъна косите ми
и ги вплете
в жетварска луна
Сега светя.

 

Рожденият ми ден е през есента

Есента е
плод,
покаяние,
празник,
пиеса,
пясъчно време
плиснало
паяжините си
покрай клепачите ми.
Пада есен
в съня,
плаче есента
в мислите,
преразказва есента
в летен унес,
пише есента
себе си
и мен.

 

Катаклизми

Глобалното затопляне
в мислите
предизвиква пожари.
Гасим ги с молитва
или с алкохол –
кой, както може.

 

Терзание

Вратата на историята
тропа върху душата ми
всеки ден.
Истории, исторически драми,
исторически трагедии,
лични истории,
безлични истории,
научни истории…
И всеки ден се питам –
защо нищо не научихме
от теб, Историйо?

 

Среднощно

Валпургиева нощ
за ахилесовата ми пета –
писането.
Музата се опитва
да бяга, а аз съм я вързала
с клавишени въжета
за душата си.
Изливам се,
за да потопя
кораба на ежедневната досада
в море от стихове.
Музата се учи да плува.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments