Марио Стоев-Анхело – Есен

През есента сърцето ни свири до скъсване пъпната връв на лятото и това е музиката на целия ни живот и цялата ни смърт. Отпътуваме след птиците към жестокия юг на болката и последния ред на вечността с най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело в лятното апокалиптично кино на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
чувам щурците
свирят до скъсване
пъпната връв на лятото

 

*
като в купе на влак съм
до прозореца
и по стъклото има дъжд
пътувам сам за някъде
пътувам
навярно някъде след птиците
но няма как да полетя

 

*
в своя замък
от кал
и лозови пръчки
правя магии
малки панове
наливат ми вино
и като се напия
с любов
меко ми е леглото
и е удобно
като гроб

 

*
на последният ред сме
в киното
държиш ми ръката
тя те рисува в тъмното

 

Есен

хризантеми в лехата
по пътеката се търкалят жълъди
мокри без схизми сме
заедно
аз и душата ми
чувам птичи мелизми
сам, изправен и горд
всред мъглата.

 

*
в очите на дъжда
обесено е лятото
изтрите са следите
нечии по пясъка
вървя по тях
и им повтарям ритъма
и тях изтриват ги
след мен
дъждът и вятъра

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments