Илияна Делева – Снимки за спомен

За нас е удоволствие да представим втората публикация на Илияна Делева на страниците на списание НАСП. Стихотворения и разкази е публикувала в многобройни сборници и алманаси, а статии с критика и публицистика в онлайн издания. Експериментира с различни форми и жанрове. Играе с приказката, пише хайку и сенрю.

Поезията на Илияна Делева е дълбока, по женски емоционална, разкриваща и търсеща едновременно. Като снимка за спомен, на която душата ти е гола. А зад обектива стои животът.

Ива Спиридонова

 

*
Събличам се до кожа – не съм гола,
защото витилигото е дреха,
която едновременно прикрива,
но и разкрива причината,
която го е породила.

 

*
Секновенье,
разсечи годината
на това, което вече мина
и това, което ще остане.
Секновенье,
отсечи половината,
дето само ме боли,
от мене.
Секновенье,
знам, че носиш студове,
но студа е истинно усещане.
И след теб живота продължава.
Не ме плашиш, Секновенье!

 

*
снимки за спомен,
преживени моменти,
усмивки – защото е хубав мига
или пък нарочни
позьорски усмивки
пред камера

стараеш се много,
гримираш, обличаш,
прикриваш и белите си коси,
заставаш в поза,
откъсваш си роза,

за снимка заставаш

и вярваш –
ще бъдеш задълго
красива на снимката

дори фотографът насочва те:
„хайде, натам обърни се,
насам погледни,
сега посочи ме,
сега усмихни се“
и ти изпълняваш

а после,
уви,
което човекът не е усетил,
което си крила, което боли
фотоапаратът сам уловил е –
на снимката виждаш тъжни очи

 

*
тишина –
прогонвам я
с популярни парчета,
тишина –
прогонват я
детски гласчета,
тишина,
а така ми е нужна
тишина,
а така ми е чужда

тишина –
всяка нощ ме поглъща,
тишина –
в нея не съм същата,
тишина…
ясно – тебе те няма,
но това,
но това е измама –
ти си тук,
ти си в мен,
в тишината,
ти си тук някъде,
вътре – в душата
и макар къщата да е празна,
щом говоря ти,
то не е напразно,
ти си тук –
ти си тук в тишината
… тишина …
и потъвам нататък

 

*
Тъжни сутрини,
самотни вечери,
задъхани дни,
и странни нощи…
Преглъщам сълзи,
притичвам през дни
и щом мен ме има –
искам те още.
Живея звезди,
сънувам луни.
Смирявам гнева –
замръзнала още.
Пред идните дни
молитвени думи
за децата ни
шептя нощем.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments