Георги Славов – Никога

„Take me out tonight… There is a light and it never goes out“ – духът на The Smiths и Joy Division е по-жив от всякога в новите стихове на Георги Славов. „Не остаряват ангелите и листата само падат“ – върху сърцето на земята, в нас и отвъд.

 

Никога

Не остаряват ангелите
И листата само падат
Не ги видях изобщо да растат

 

*
Окултно се простира тишината върху Ропотамо
И отива чак да Мисисипи, каквото беше
Ще бъде както бяха фараоните от злато

Неискрено се случват тез събития и неискрено
Ги възприемам аз, гората се заклещи някъде между
Миглите и намигванията

Крача като някакво семе поставено в умъртвена
Земя, а семената нямат крака
Но това не пречи
Нима всеки плод вижда рожбата на труда си

От историята знам, че е прекрасно да се помнят годините
И датите и местата на нещата, които сме оставили на хълма
Окултно ще ветреят дните като плашило против радост

На Ропотамо водите ми се струват тъй неуместни и неприлично
Студени, а в Мисисипи дали ще имат моя размер

Да ти кажа и за тебе, не би било уместно да те злепоставя,
Но знаеш, че в надокеанската пустиня
Ние с теб ще минем, ще подишаме и
ще се разминем

 

Изведи ме тази вечер

В затъмнената вселена вярвам, че има
И друго освен чудовища с по два крака
Затова поставям си сърцето за последен път наяве
И наистина очаквам ти да го опазиш

Ами ако онази светлина в тунела не гасне
Когато затворя очите си за тебе
Една лампа по време на разходката ми в
Неделя вечерта

И виното на стиснатите зъби

 

Разпадане на предсъставни части

Поставен в кухото на някаква китара
Не преставам да си спомням
Никой не те обича освен теб
И Париж не е толкова далеч, нали?

Ами ако в сгънатата си ръка затворил
Съм неволно
Цялото си съществуване
И разтварянето на крилете
Не зависи от никого и нищо в мене

Тогава нима Париж е само някакъв мираж
А раждането ми е само сгънат лист хартия

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments