Тодор Ников – Среден на пръст

Сърцето ни е тъмната материя на живота. Цялата му невидима география и история, която разказваме вечно, за да сме (отвъд) себе си. Представяме ви най-новите идеологически стихове на Тодор Ников – малкият принц, обичащ нестинарството в нацистките клади, пътешествията до края на нощта и цветята на Бодлер.

 

Идеологии

мечтата за по-добрият свят
се роди в робството
в натъпканите трюмове
с хора към Америка
и заличените ацтеки и инки
в монголските орди
и османската власт
във фабриките в Манчестър
и щатския памук
в Гладомора в Украйна
и камерите в Аушвиц
в Моята борба
зад оградите в Белене
в Близкия изток
и парламента в Румъния
в горящия Дрезден
в бомбардирана София
в съседния вход
в светогледа на бащата – алкохолик
в детските, насълзени очи
и навън през ’89-та
в червените кхмери
и корейското чучхе
и в Ницше
и в Ленин и Маркс.

 

Алармата

те оритва във шест
вече отворил очи
поглеждаш живота в анфас
който отново
е среден на пръст

 

Цветята на Бодлер

Париж е сутрешна фехтовка
между сифилисът и абсента
и в облаци от опиум
овладял е рая Шарл
контури от хашиш
рисуват неговия образ
изпълнен от любов и нежност
разпален сред цветята нощни
целува той
любимата си мърша

 

Брехт

създай драмата на живота ми
принуди ме
да я ям на едри хапки
задраскай всичкото това с черно
убий ме
възкреси ме

и почни наново

 

Аз съм

книгата в нацистките клади
светото писание
забранената истина
осакатена от цензура
изчезнала във времето
непрочетена
на последния рафт
аз съм книгата
написана за теб
която подмина отново

 

Кафето

ми е разтворените сенки
от скорошния полумрак
светлината ти е храна
за четирите конници на Апокалипсиса
превърната накрая
в част от тъмната материя
невидима
безпаметна
и вечна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments