Райна Вакова – Навреме

Старците имат часовници, постоянно ги гледат, но не бързат. Само Апокалипсисът идва навреме в чудесните нови стихове на Райна Вакова, един от любимите автори на Нова асоциална поезия от гр. Плевен.

 

Навреме

Той е пастир
на неродените звезди.
Седи на рогчето на месеца
и лови с въдица
миговете,
които извеждат от лабиринта
на звездната карта.
Там някъде е рибката,
която става златна,
когато знаеш какво да поискаш.
Дълбоката вода докрай повежда
крадците на щастливите ни сенки.
Минава край варосани дървета
и край оградата,
в която има дупка…
Едно щурче усмихнато наднича
и гледа през лупичката на сълзата си
упорството на листопада
да превръща лятото в дим.
Звездите никога не затрупват
съня на цигулките,
в който сме.

 

*
Три секунди.
Колкото първата
да каже на последната –
между нас има време
да се събудиш
и да не знаеш
кой си.

 

*
Старците ми имат часовници
във всяка стая.
Постоянно ги гледат,
но вече не бързат.
Татко пуши и тръска в хартийка,
вместо в пепелника.
Майка решава кръстословици
и когато я питам как е,
ми отговаря:
– я чукни в телефона и виж
бягане на късо разстояние
с шест букви…

 

*
Ще си купя зелена чанта.
Ще я метна през рамо,
скрила в нея зелените си сънища
и онзи зелен гребен
от недоволна трева,
който прави косите ми послушни.
Ще вървя под зелените ябълки,
които никога не стават червени.
Ще отвържа зеления кон
от зелената ограда
и ще препуснем по зелените улици.
Когато зеленият бръшлян
по разкривената къща
се превръща в зелени пеперуди,
зелени пророчества
от претрупани сергии водят
до зелената мъгла
и тя завива
фонтана с грозния мрамор…
Една зелена жабка
ми подава
най-зеленото си мълчание
и се пръсвам
на малки зелени мехурчета…

 

*
Този белег на облака
е от чашите,
които не побраха
щастливия дъжд.

 

*
Трябва да изглеждаме разумно.
Ти хвърлѝ цигарата!
Аз ще я стъпча!
Трябва да изглеждаме нормално.
Сипи една чаша
и остави другото за после!
Трябва да изглеждаме…
Скрий ме от другата
страна на монетата!

 

*
Дъждът внезапно се събуди
от хлопнати врати,
остри токчета,
ръмжащи коли,
изгубени говори
и заваля нагоре.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments